Навигация

Европейският съюз

Институции на ЕС

Европейският съюз се отличава от по-традиционните международни организации по своята уникална институционална структура. При приемането на Европейските Договори държавите-членки се отказват от част от суверенитета в полза на независими институции, представляващи национални и общи интереси. Институциите взаимно се допълват, като всяка има своя роля, която да изпълнява в процеса на вземане на решения.

Съветът на Европейския съюз е основната институция вземаща решения. Състои се от министри от петнадесетте държави-членки, които отговарят за политическата област, която се обсъжда на съответната среща: външни работи, селско стопанство, промишленост, транспорт, околна среда и т.н.

Съветът, който представлява държавите-членки, постановява (гласува) законодателството на Съюза (регламенти, директиви, решения). Той е законодателната власт на Съюза по същество, въпреки че дели тази функция с Европейския парламент. Съветът и Парламентът имат и общ контрол върху бюджета на Съюза. Съветът приема международни споразумения, договорени от Комисията. И накрая, Съветът отговаря за координирането на генералните икономически политики на държавите-членки.

Председателството на Съвета се извършва на ротационен принцип, като се сменя на всеки шест месеца. Областите за дискутиране в Съвета се подготвят от комитет на постоянните представители към Съвета на държавите-членки на Съюза, които се подпомагат на свой ред от работни групи от държавни чиновници от съответните министерства на държавите. Има и Генерален секретариат, който се намира в Брюксел.

Европейският съвет възниква от практиката, започната през 1974, да се организират редовни срещи на ръководителите на правителствата на държавите от Общността. Споразумението добива официална форма чрез Единния акт през 1987. Европейският съвет се събира най-малко два пъти годишно и Председателят на Комисията има право да участва в заседанията. Председателят на Европейския парламент произнася реч на всяко заседание на Европейския съвет.

С все по-голямото увеличаване на значимостта на европейските въпроси за политическия живот на държавите-членки, става ясно, че съществува нужда националните водачи да се срещат и обсъждат важните въпроси, които се разглеждат от Съюза. Договорът от Маастрихт утвърждава ролята на Европейския съвет като стартова площадка за главните политически инициативи на Съюза и форум за разрешаване на противоречиви въпроси, които не са намерили решение в рамките на Съвета на Европейския съюз.

Европейският парламент осигурява демократичен форум за дебати. Той има наблюдателска функция и също играе роля в законодателния процес. Изборите за Европейски парламент се провеждат на всеки пет години чрез директно универсално гласуване (първите са проведени през юни 1979 г.) Понастоящем Парламентът има 626 депутати. Парламентът обикновено провежда пленарните си сесии в Страсбург. Брюксел е обичайното място за срещи на неговите 20 комитета, които подготвят основанията за пленарните сесии и за тези на политическите му групи. Секретариатът на Парламента се намира в Люксембург.

Парламентът споделя законодателната функция със Съвета: той има участие в написването на проекто-директиви и регламенти, внасянето на поправки, които по негова покана, Комисията да включи в своите предложения. Парламентът споделя и бюджетната власт със Съвета. Парламентът може да приеме или отхвърли бюджета, както се е случвало да прави на няколко пъти в миналото. Когато това се случва, цялата процедура започва от самото начало. Парламентът изцяло използва бюджетната си власт в опитите си да повлиява политиката.

И накрая, Парламентът е органът, който упражнява демократичен контрол върху Общността. Той одобрява назначаването на Председателя на Комисията и може да го или я освобождава чрез предложение за неодобрение, подкрепено от мнозинство от две трети от членовете му. Парламентът ежегодно обсъжда и гласува също и програмата на Комисията.

Европейската комисия е друга основна институция на Общността. Броят на членовете й се увеличава на 20 на 1 януари 1995 г. (по двама за Франция, Германия, Италия, Испания и Обединеното кралство, и по един за останалите страни). Членовете на Комисията се назначават от държавите-членки за срок от пет години и съставът на Комисията подлежи на одобряване от Парламента. Според Договора от Амстердам, Председателят на Комисията се назначава с общото съгласие на правителствата на държавите-членки и подлежи на одобряване от Европейския парламент. И накрая, правителствата на държавите-членки, заедно с назначеният председател, назначават останалите членове на Комисията. След това цялата Комисия подлежи на одобряване чрез вот на Парламента.

Комисията се радва на значителна самостоятелност при изпълнение на задълженията си. Тя представлява интересите на Общността и не е подчинена на разпорежданията на отделни държави-членки. Като пазител на Договорите, тя подсигурява правилното изпълнение на регламентите и директивите, приети от Съвета. Единствено Комисията има право на законодателна иницатива и може да се намесва на всеки етап от законодателния процес, за да улесни съгласието в рамките на Съвета или между Съвета и Парламента. Тя има и изпълнителна функция по отношение на това, че тя изпълнява решенията, взети от Съвета – по отношение на общата селскостопанска политика например. Тя има значителни правомощия във връзка с провеждането на общи политики в области като изследвания и технологии, помощ за развитие и регионално сближаване.

Комисията се поддържа от служби, намиращи се главно в Брюксел и Люксембург. Те имат 25 отдела, наречени Генерални дирекции, всяка от които отговаря за изпълнението на общите политики и цялостното управление/администриране в конкретна област.

Съдът на ЕС, който заседава в Люксембург, се състои от 15 съдии и девет генерални адвокати, назначени за срок от шест години, като този срок може да бъде подновяван със съгласието на всички държави-членки, които ги избират “измежду хора, чиято независимост е извън съмнение”. Ролята на Съда е да осигури тълкуванието и изпълнението на законодателството на Общността да бъде в съответствие с Договорите. Съдът, например, може да постанови, че дадена държава-членка не е спазила задължение, постановено от Договорите; да провери дали инструментите, използвани от институциите на Общността, са съвместими с Договорите, когато се разглежда действие за анулиране; и да сезира Европейския парламент, Съвета или Комисията относно невъзможност за действие.

Съдът е и единственият орган, който има власт да дава становища по отношение правилното тълкувание на Договорите или валидността и тълкованието на инструментите, постановени от институциите на Общността, в случаите, когато е помолен за това от даден национален съд. Ако се повдигне подобен въпрос в хода на процес пред национален съд, Европейският съд може, а в определени случаи трябва да бъде поканен да даде предварително решение.

Договорът от Амстердам ясно дава правомощия на Съда да проверява дали инструментите на Общността са в съответствие с основните права. Той разпростира юрисдикцията на Съда до въпроси, касаещи свободата и сигурността на личността.